One day in Paris

Денят е един сравнително топъл януарски ден. Решавам да се разходя с фотоапарат в ръка из града на любовта, най-романтичния град, най-красивия град….или просто Париж. Слязох на спирка Invalides и тръгнах в посока на Айфеловата кула, като вървях покрай бреговете на Сена. Въпреки че познавам добре тези места, не можех да спра да снимам, да, за кой ли път минавах от там и снимах… Вниквах във всяка частица от улицата, всеки орнамент на мостовете, всеки детайл в сградите…и откривах нещо ново и още по-очарователно! Снимах онова, което вече бях снимала преди…обичам така! :) После сравнявам кадрите и откривам промените във времето. Не след дълго вече бях в “краката“ на символа на Париж – Айфеловата кула. Този път нямаше опашки от туристи, нямаше я онази навалица, която винаги съм виждала тук. Нормално – зима е и хората избират по-топли дестинации… Отново започнах да снимам! Исках да я снимам от всички ъгли, защото сега излъчваше някакво особено спокойствие, не просто величието, което всеки път виждах у нея. Приключих със снимките и се запътих към едно от сърцата на Париж, а именно VIII-ми район. Продължавах да вървя с фотоапарат в ръка, защото винаги нещо ми грабваше окото. Като се започне от старите сгради с характерна архитектура и се мине през внушителните врати с дръжки от ковано желязо, и се стигне до стилните и добре украсени витрини на магазини… И това не е всичко! Тук там от ъгъла се показваше някое малко, симпатично ресторантче с голяма черна дъска отпред, която съобщава какво предлага днес главния готвач. Реших да ви представя тази зимна разходка в черно-бяло, защото някак си на Париж му отива всичко.

Богатството Пътешествие

Пътешествието е придвижване в дадена територия или акватория с цел изучаване, а също така с общообразователна, познавателна, спортна и други цели. Това е определението на думата пътешествие според Уикипедия. Но пътешествието е много повече от цел, то е богатство, изрисувано от цветни образи и красиви пейзажи, картини запечатани завинаги в съзнанието на човека. Да, аз помня всяка от онези срещи с безброй непознати погледи в метрото – очи от тук и там, в които аз за броени минути прочитам всичко; помня и възрастната жена в Киев, която ме смъмри щом пожелах да я снимам; помня всички вкусове от близо и далеч; помня как Карнавална Венеция ме пренесе в друго време, помня дори как се чувствах като пешеходец в Амстердам сред всичките велосипеди, колички, триколки, трамваи и коли…  Ако някога трябва да отговоря на въпроса „Кои са нещата, без които не си представяте живота си“, то автоматично на първа позиция се нарежда пътешествието във всичките му форми. И простата причина за моя категоричен отговор се крие именно в богатството, с което пътешествието ме дарява. Защото по време на пътуването ни се налага да говорим или поне да опитваме да говорим чужди езици, да комуникираме с различни от нас хора, да опознаваме техните традиции и обичаи… Най-ценното, на което ме учи пътешествието е да виждам нещата от няколко гледни точки и да разбирам различията в този свят. Чрез тези снимки малко, по малко ще ви подарявам част от моето богатство.