Денят е един сравнително топъл януарски ден. Решавам да се разходя с фотоапарат в ръка из града на любовта, най-романтичния град, най-красивия град….или просто Париж.
Слязох на спирка Invalides и тръгнах в посока на Айфеловата кула, като вървях покрай бреговете на Сена. Въпреки че познавам добре тези места, не можех да спра да снимам, да, за кой ли път минавах от там и снимах… Вниквах във всяка частица от улицата, всеки орнамент на мостовете, всеки детайл в сградите…и откривах нещо ново и още по-очарователно! Снимах онова, което вече бях снимала преди…обичам така! :) После сравнявам кадрите и откривам промените във времето.
Не след дълго вече бях в “краката“ на символа на Париж – Айфеловата кула. Този път нямаше опашки от туристи, нямаше я онази навалица, която винаги съм виждала тук. Нормално – зима е и хората избират по-топли дестинации… Отново започнах да снимам! Исках да я снимам от всички ъгли, защото сега излъчваше някакво особено спокойствие, не просто величието, което всеки път виждах у нея.
Приключих със снимките и се запътих към едно от сърцата на Париж, а именно VIII-ми район. Продължавах да вървя с фотоапарат в ръка, защото винаги нещо ми грабваше окото. Като се започне от старите сгради с характерна архитектура и се мине през внушителните врати с дръжки от ковано желязо, и се стигне до стилните и добре украсени витрини на магазини… И това не е всичко! Тук там от ъгъла се показваше някое малко, симпатично ресторантче с голяма черна дъска отпред, която съобщава какво предлага днес главния готвач.
Реших да ви представя тази зимна разходка в черно-бяло, защото някак си на Париж му отива всичко.
Денят е един сравнително топъл януарски ден. Решавам да се разходя с фотоапарат в ръка из града на любовта, най-романтичния град, най-красивия град….или просто Париж.
Слязох на спирка Invalides и тръгнах в посока на Айфеловата кула, като вървях покрай бреговете на Сена. Въпреки че познавам добре тези места, не можех да спра да снимам, да, за кой ли път минавах от там и снимах… Вниквах във всяка частица от улицата, всеки орнамент на мостовете, всеки детайл в сградите…и откривах нещо ново и още по-очарователно! Снимах онова, което вече бях снимала преди…обичам така! :) После сравнявам кадрите и откривам промените във времето.
Не след дълго вече бях в “краката“ на символа на Париж – Айфеловата кула. Този път нямаше опашки от туристи, нямаше я онази навалица, която винаги съм виждала тук. Нормално – зима е и хората избират по-топли дестинации… Отново започнах да снимам! Исках да я снимам от всички ъгли, защото сега излъчваше някакво особено спокойствие, не просто величието, което всеки път виждах у нея.
Приключих със снимките и се запътих към едно от сърцата на Париж, а именно VIII-ми район. Продължавах да вървя с фотоапарат в ръка, защото винаги нещо ми грабваше окото. Като се започне от старите сгради с характерна архитектура и се мине през внушителните врати с дръжки от ковано желязо, и се стигне до стилните и добре украсени витрини на магазини… И това не е всичко! Тук там от ъгъла се показваше някое малко, симпатично ресторантче с голяма черна дъска отпред, която съобщава какво предлага днес главния готвач.
Реших да ви представя тази зимна разходка в черно-бяло, защото някак си на Париж му отива всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар