понеделник, 31 март 2014 г.

Иглика в с. Иглика

Преди известно време случайно попаднах на снимки от китното българско селце Иглика и от тогава все ми е в главата... Ето, че най-после дойде моментът да тръгна за Габровския Балкан. Честно казано беше малко трудно да намерим правилния път, но по едно време, случайно или неслучайно, се показа дървена табела с надпис Иглика. Знам, че великата ни актриса Невена Коканова е имала къща там, не просто къща, а истински дом. Тя е прекарала последните 15 години от живота си именно в село Иглика. Хората разказват как е променила духа на селцето и как е направила всичко, за да бъде прекаран там водопровод. Всички я помнят с добро. Всъщност селото се е казвало Чомаците и е по-скоро махаличка, отколкото село. Думата чомак или чомага идва от турски и означава дебела сопа с топка. По думите на възрастната жена, чула глъч на пътя и решила да излезе да ни заприказва, днес в Иглика живеят около десетина души... Тук няма къщи за гости, нито кръчми, тук ще намерите тишина, прекъсвана единствено от звуците на природата - птички, пчелички и разни други гадинки. Банално е, но ще го кажа - тук времето е спряло, някак си и грижите изчезват, далеч от шумните градски улици, лъскави магазини и намръщени хора. Тръгваме по малки пътечки със стари къщи и зидове от двете страни, възхищаваме се на здравите, непокътнати с времето покриви от каменни плочи и обсъждаме как всичко на това място "говори" без думи. Ето и скромния ми разказ в снимки.

понеделник, 10 март 2014 г.

Мама и аз на Осми март в Щрак-Щрак

Щастлива съм да ви съобщя, че вече фото студиото е факт! :) Официалното откриване беше на 07.03.2014г. Бях поканила близки и приятели, които исках да бъдат с мен на този ден. Какво да ви кажа?! Когато човек получава толкова много усмивки, цветя и подаръци, думите са излишни! Огромно благодаря на всеки един, който ме подкрепя и ме накара да се чувствам специална по някакъв начин!Почерпихме се, поснимахме се, посмяхме се и така... Нямаше как да пропусна мамите и малчуганите и реших да им подаря малка част от любовта си към фотографията. Резултатът е ясен - детски усмивки, щастливи мами и един незабравим празник в деня на майката. Не мога да скрия и щастието, което изпитвах всеки път, когато поредното детенце не искаше да си тръгва, защото беше намерило в студиото своята нова, любима играчка... :)